Историческа хронология на изобретяването на електронната цигара

1930 г.: Първата документирана препратка към електронна цигара е патент, даден на Джоузеф Робинсън през 1930 г.(документите за патента са подадени през 1927 г.). Продуктът никога не набира популярност и не е много ясно защо прототип на това примитивно устройство въобще е произведен.

1960-1970 г.: Хърбърт А. Гилбърт се смята за първият, създал устройство, което бегло наподобява съвременните електронни цигари. Той казва, че е получил патента през 1965 г.(документите са подадени през 1963 г.) и създава прототипи (вероятно никога не са включвали никотин), но не успява да го комерсиализира. Той обяснява провала в желанието на компаниите, които е трябвало да го лицензират и произвеждат да изчакат патентът да изтече, въпреки, че не е ясно дали изобщо по това време е имало някакъв потенциал за печалба.

1979-1990 г.: Започвайки през 1979 г. Фил Рей, един от пионерите в света на компютрите, започал да работи със своят личен лекар Норман Джейкъбсън в опит да разработят първата комерсиална версия на електронната цигара (която не е била точно електронна, разчитала е на изпаряването на никотин). Те са провели първото официално изследване за  начина, по който никотинът би могъл да се набави в организма. В популяризирането на продукта си те са успели да достигнат големи фирми за разпространение, но устройството не е изглеждало обещаващо за успешно набавяне на никотин. Джейкъбсън обяснява, че провалът им се дължал на факта, че устройството първоначално е било слабо конструирано. Въпреки че, устройството доказало, че е “задънена улица”, изобретателите са допринесли за появата на глаголът “vape“ (изпарявам) към речника.

1990-2000 г.: Голям брой документи за патентоване на различни инхалиращи никотинови устройства са подадени през 90-те години на ХХ век, едновременно от тютюневи компании и индивидуални инвеститори. Много от тях са залагали на изпаряване с физически натиск, но малко бегло са приличали на своята модерна версия.

Една химична реакция, която е била изобретена през 90-те години, е все още в употреба. Тютюневият гигант Рейнолдс са произвели Еклипс - “загрявай без да гориш” устройство, което работи някъде по средата между електронна цигара и тютюнева такава.

Продукти, наподобяващи съвременните електронни цигари набират популярност през 90-те години. Голяма компания за прозводство на тютюневи изделия в Щатите е поискала разрешение от FDA (която към него момент не е регулирала тютюневите продукти, но е регулирала устройства за набавяне на лекарства) да внесе версия на електронната цигара на пазара през 1998 г. FDA отхвърля искането на базата, че това е неодобрено устройсто за депозиране на лекарство. Това може да обясни изчезването на опитите да се внесат електронните цигари на пазара, въпреки че историята за това, какво точно се е случило, е неясна, като дори и правителството на САЩ не обяснява конкретно за изчезването на технологията.

2003 г.: Продуктът, който ще се превърне в първата комерсиална електронна цигара, е създаден в Бейджинг, Китай, от Хон Лик, 52 годишен фармацевт, изобретател и пушач. Той съобщава, че е създал устройството след като неговия баща, също страстен пушач, умира от рак на белите дробове. (Не е ясно до каква степен изобретението му е революционно и до каква степен той не е взаимствал от предишни подобни устройства, имайки предвид, че не е успял да покаже много предишни скици на устройството при заявлението за патента). Компанията Лик е разботела за Голдън Драгън Холдингс, разработила устройството и прекръстила името си на Ruyan, което означава “като пушек”.